 |
| طسم {١} |
1. Та. Син. Мим. |
| تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ {٢} |
2. Тези са знаменията на ясната Книга. |
| لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ {٣} |
3. Не погубвай себе си, задето не искат да повярват! |
| إِنْ نَشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِمْ مِنَ السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ {٤} |
4. Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него. |
| وَمَا يَأْتِيهِمْ مِنْ ذِكْرٍ مِنَ الرَّحْمَٰنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ {٥} |
5. И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него. |
| فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنْبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ {٦} |
6. Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха. |
| أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنْبَتْنَا فِيهَا مِنْ كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ {٧} |
7. И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея? |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {٨} |
8. В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи. |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {٩} |
9. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| وَإِذْ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰ أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ {١٠} |
10. И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители, |
| قَوْمَ فِرْعَوْنَ ۚ أَلَا يَتَّقُونَ {١١} |
11. хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, - |
| قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَنْ يُكَذِّبُونِ {١٢} |
12. каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец |
| وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنْطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَىٰ هَارُونَ {١٣} |
13. и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун! |
| وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنْبٌ فَأَخَافُ أَنْ يَقْتُلُونِ {١٤} |
14. И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.” |
| قَالَ كَلَّا ۖ فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا ۖ إِنَّا مَعَكُمْ مُسْتَمِعُونَ {١٥} |
15. Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас -; чуващи. |
| فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٦} |
16. Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете. |
| أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ {١٧} |
17. Пусни с нас синовете на Исраил!” |
| قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ {١٨} |
18. Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си? |
| وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنْتَ مِنَ الْكَافِرِينَ {١٩} |
19. И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.” |
| قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ {٢٠} |
20. Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените. |
| فَفَرَرْتُ مِنْكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ {٢١} |
21. И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците. |
| وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدْتَ بَنِي إِسْرَائِيلَ {٢٢} |
22. И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?” |
| قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ {٢٣} |
23. Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?” |
| قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِنْ كُنْتُمْ مُوقِنِينَ {٢٤} |
24. Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.” |
| قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ {٢٥} |
25. Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?” |
| قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ {٢٦} |
26. Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...” |
| قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ {٢٧} |
27. Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.” |
| قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِنْ كُنْتُمْ تَعْقِلُونَ {٢٨} |
28. Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.” |
| قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَٰهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ {٢٩} |
29. Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.” |
| قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُبِينٍ {٣٠} |
30. Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?” |
| قَالَ فَأْتِ بِهِ إِنْ كُنْتَ مِنَ الصَّادِقِينَ {٣١} |
31. Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!” |
| فَأَلْقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُبِينٌ {٣٢} |
32. И метна Муса тоягата си, и ето я -; явна змия! |
| وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ {٣٣} |
33. И извади ръката си, и ето я -; сияйнобяла за гледащите! |
| قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ {٣٤} |
34. Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник. |
| يُرِيدُ أَنْ يُخْرِجَكُمْ مِنْ أَرْضِكُمْ بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ {٣٥} |
35. Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?” |
| قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ {٣٦} |
36. Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи, |
| يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ {٣٧} |
37. да ти доведат всички вещи магьосници!” |
| فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَعْلُومٍ {٣٨} |
38. И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден. |
| وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنْتُمْ مُجْتَمِعُونَ {٣٩} |
39. И се рече на хората: “Събрахте ли се?” |
| لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِنْ كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ {٤٠} |
40. [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!” |
| فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِنْ كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ {٤١} |
41. И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?” |
| قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَمِنَ الْمُقَرَّبِينَ {٤٢} |
42. Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.” |
| قَالَ لَهُمْ مُوسَىٰ أَلْقُوا مَا أَنْتُمْ مُلْقُونَ {٤٣} |
43. Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!” |
| فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ {٤٤} |
44. И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.” |
| فَأَلْقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ {٤٥} |
45. И Муса метна своята тояга, и ето я -; поглъща онова, с което измамват! |
| فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ {٤٦} |
46. Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. |
| قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ {٤٧} |
47. Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете, |
| رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ {٤٨} |
48. Господа на Муса и Харун!” |
| قَالَ آمَنْتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُمْ مِنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ {٤٩} |
49. Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.” |
| قَالُوا لَا ضَيْرَ ۖ إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنْقَلِبُونَ {٥٠} |
50. Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем. |
| إِنَّا نَطْمَعُ أَنْ يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَنْ كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ {٥١} |
51. Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.” |
| وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُمْ مُتَّبَعُونَ {٥٢} |
52. И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” |
| فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ {٥٣} |
53. И изпрати Фараонът събирачи в градовете: |
| إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ {٥٤} |
54. “Тези [синове на Исраил] са малко хора. |
| وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ {٥٥} |
55. Те ни разгневяват, |
| وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ {٥٦} |
56. но ние всички сме бдителни.” |
| فَأَخْرَجْنَاهُمْ مِنْ جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ {٥٧} |
57. И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, |
| وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ {٥٨} |
58. и от съкровища, и от знатно място. |
| كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ {٥٩} |
59. Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил. |
| فَأَتْبَعُوهُمْ مُشْرِقِينَ {٦٠} |
60. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона]. |
| فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ {٦١} |
61. И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” |
| قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ {٦٢} |
62. Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” |
| فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِبْ بِعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانْفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ {٦٣} |
63. И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. |
| وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ {٦٤} |
64. И сторихме там другите да се приближат. |
| وَأَنْجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَنْ مَعَهُ أَجْمَعِينَ {٦٥} |
65. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. |
| ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ {٦٦} |
66. После издавихме другите. |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {٦٧} |
67. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {٦٨} |
68. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ {٦٩} |
69. Прочети им вестта за Ибрахим! |
| إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ {٧٠} |
70. Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”, |
| قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ {٧١} |
71. рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.” |
| قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ {٧٢} |
72. Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете, |
| أَوْ يَنْفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ {٧٣} |
73. или ви помагат, или вредят?” |
| قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ {٧٤} |
74. Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.” |
| قَالَ أَفَرَأَيْتُمْ مَا كُنْتُمْ تَعْبُدُونَ {٧٥} |
75. Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили, |
| أَنْتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ {٧٦} |
76. вие и древните ви предци? |
| فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ {٧٧} |
77. Те са мои врагове, а не Господът на световете, |
| الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ {٧٨} |
78. Който ме е сътворил и ме напътва, |
| وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ {٧٩} |
79. и Който ме храни, и ми дава да пия, |
| وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ {٨٠} |
80. и ако се разболея, Той ме изцелява, |
| وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ {٨١} |
81. и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи, |
| وَالَّذِي أَطْمَعُ أَنْ يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ {٨٢} |
82. и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден. |
| رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ {٨٣} |
83. Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните! |
| وَاجْعَلْ لِي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ {٨٤} |
84. И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения], |
| وَاجْعَلْنِي مِنْ وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ {٨٥} |
85. и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай! |
| وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ {٨٦} |
86. И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените. |
| وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ {٨٧} |
87. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени, |
| يَوْمَ لَا يَنْفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ {٨٨} |
88. в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, |
| إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ {٨٩} |
89. освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” |
| وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ {٩٠} |
90. И Раят ще бъде приближен за богобоязливите. |
| وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ {٩١} |
91. И Адът ще бъде показан на заблудените. |
| وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنْتُمْ تَعْبُدُونَ {٩٢} |
92. И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили |
| مِنْ دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنْصُرُونَكُمْ أَوْ يَنْتَصِرُونَ {٩٣} |
93. вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат? |
| فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ {٩٤} |
94. Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените, |
| وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ {٩٥} |
95. и войските на Иблис -; всичките. |
| قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ {٩٦} |
96. Ще рекат, карайки се там: |
| تَاللَّهِ إِنْ كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُبِينٍ {٩٧} |
97. “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда, |
| إِذْ نُسَوِّيكُمْ بِرَبِّ الْعَالَمِينَ {٩٨} |
98. когато вас приравнявахме с Господа на световете. |
| وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ {٩٩} |
99. И ни заблудиха не други, а престъпниците. |
| فَمَا لَنَا مِنْ شَافِعِينَ {١٠٠} |
100. Сега нямаме нито застъпници, |
| وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ {١٠١} |
101. нито близък приятел. |
| فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ {١٠٢} |
102. Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.” |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {١٠٣} |
103. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {١٠٤} |
104. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ {١٠٥} |
105. Народът на Нух взе пратениците за лъжци. |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ {١٠٦} |
106. Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите? |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ {١٠٧} |
107. Аз съм доверен пратеник за вас, |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١٠٨} |
108. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٠٩} |
109. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете, |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١١٠} |
110. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, - |
| قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ {١١١} |
111. казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?” |
| قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ {١١٢} |
112. Каза: “Но знам ли аз какво са вършили? |
| إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّي ۖ لَوْ تَشْعُرُونَ {١١٣} |
113. Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате. |
| وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ {١١٤} |
114. Аз не ще прогонвам вярващите. |
| إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُبِينٌ {١١٥} |
115. Аз съм само явен предупредител.” |
| قَالُوا لَئِنْ لَمْ تَنْتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ {١١٦} |
116. Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.” |
| قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ {١١٧} |
117. Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец. |
| فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَنْ مَعِيَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ {١١٨} |
118. Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!” |
| فَأَنْجَيْنَاهُ وَمَنْ مَعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ {١١٩} |
119. И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег. |
| ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ {١٢٠} |
120. Сетне издавихме останалите. |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {١٢١} |
121. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {١٢٢} |
122. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ {١٢٣} |
123. И адитите взеха пратениците за лъжци. |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ {١٢٤} |
124. Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите? |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ {١٢٥} |
125. Аз съм доверен пратеник за вас, |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١٢٦} |
126. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٢٧} |
127. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. |
| أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ {١٢٨} |
128. Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление? |
| وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ {١٢٩} |
129. И правите дворци, сякаш ще векувате. |
| وَإِذَا بَطَشْتُمْ بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ {١٣٠} |
130. И ако прилагате сила, прилагате я като тирани. |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١٣١} |
131. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
| وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُمْ بِمَا تَعْلَمُونَ {١٣٢} |
132. И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание, |
| أَمَدَّكُمْ بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ {١٣٣} |
133. и ви е дал добитък и синове, |
| وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ {١٣٤} |
134. и градини, и извори! |
| إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ {١٣٥} |
135. Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.” |
| قَالُوا سَوَاءٌ عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُنْ مِنَ الْوَاعِظِينَ {١٣٦} |
136. Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците. |
| إِنْ هَٰذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ {١٣٧} |
137. Това са само обичаите на предците. |
| وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ {١٣٨} |
138. И не ще бъдем измъчвани.” |
| فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {١٣٩} |
139. И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {١٤٠} |
140. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ {١٤١} |
141. И самудяните взеха пратениците за лъжци. |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ {١٤٢} |
142. Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите? |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ {١٤٣} |
143. Аз съм доверен пратеник за вас, |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١٤٤} |
144. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٤٥} |
145. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. |
| أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ {١٤٦} |
146. Нима ще бъдете оставени тук в сигурност - |
| فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ {١٤٧} |
147. сред градини и извори, |
| وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ {١٤٨} |
148. и насаждения, и палми с узрял плод, |
| وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ {١٤٩} |
149. и да изсичате умело в планините домове? |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١٥٠} |
150. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
| وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ {١٥١} |
151. И не слушайте повелята на престъпващите, |
| الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ {١٥٢} |
152. които рушат по земята и не поправят!” |
| قَالُوا إِنَّمَا أَنْتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ {١٥٣} |
153. Казаха: “Ти си само омагьосан. |
| مَا أَنْتَ إِلَّا بَشَرٌ مِثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِنْ كُنْتَ مِنَ الصَّادِقِينَ {١٥٤} |
154. Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!” |
| قَالَ هَٰذِهِ نَاقَةٌ لَهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَعْلُومٍ {١٥٥} |
155. Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг. |
| وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ {١٥٦} |
156. И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!” |
| فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ {١٥٧} |
157. Но я заклаха, после съжаляваха. |
| فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {١٥٨} |
158. И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {١٥٩} |
159. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ {١٦٠} |
160. И народът на Лут взе пратениците за лъжци. |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ {١٦١} |
161. Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите? |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ {١٦٢} |
162. Аз съм доверен пратеник за вас, |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١٦٣} |
163. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٦٤} |
164. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. |
| أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ {١٦٥} |
165. Нима ходите при мъжете от хората, |
| وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُمْ مِنْ أَزْوَاجِكُمْ ۚ بَلْ أَنْتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ {١٦٦} |
166. а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.” |
| قَالُوا لَئِنْ لَمْ تَنْتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ {١٦٧} |
167. Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!” |
| قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُمْ مِنَ الْقَالِينَ {١٦٨} |
168. Каза: “Аз мразя вашето деяние. |
| رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ {١٦٩} |
169. Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!” |
| فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ {١٧٠} |
170. И спасихме него и семейството му -; всички, |
| إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ {١٧١} |
171. освен една старица сред останалите. |
| ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ {١٧٢} |
172. После унищожихме другите. |
| وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِمْ مَطَرًا ۖ فَسَاءَ مَطَرُ الْمُنْذَرِينَ {١٧٣} |
173. И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените! |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {١٧٤} |
174. 8 |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {١٧٥} |
175. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ {١٧٦} |
176. И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци. |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ {١٧٧} |
177. Шуайб им каза: “Не се ли боите? |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ {١٧٨} |
178. Аз съм доверен пратеник за вас, |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ {١٧٩} |
179. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٨٠} |
180. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. |
| أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ {١٨١} |
181. И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите! |
| وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ {١٨٢} |
182. И претегляйте с точни везни! |
| وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءَهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ {١٨٣} |
183. И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки! |
| وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ {١٨٤} |
184. И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!” |
| قَالُوا إِنَّمَا أَنْتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ {١٨٥} |
185. Казаха: “Ти си само омагьосан. |
| وَمَا أَنْتَ إِلَّا بَشَرٌ مِثْلُنَا وَإِنْ نَظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ {١٨٦} |
186. Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец. |
| فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِنَ السَّمَاءِ إِنْ كُنْتَ مِنَ الصَّادِقِينَ {١٨٧} |
187. Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!” |
| قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ {١٨٨} |
188. Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.” |
| فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ {١٨٩} |
189. И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден. |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ {١٩٠} |
190. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ {١٩١} |
191. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
| وَإِنَّهُ لَتَنْزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ {١٩٢} |
192. Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. |
| نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ {١٩٣} |
193. Спусна го довереният Дух [Джибрил] |
| عَلَىٰ قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنْذِرِينَ {١٩٤} |
194. в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите |
| بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُبِينٍ {١٩٥} |
195. на ясен арабски език. |
| وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ {١٩٦} |
196. Той е [споменат] в писанията на предците. |
| أَوَلَمْ يَكُنْ لَهُمْ آيَةً أَنْ يَعْلَمَهُ عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ {١٩٧} |
197. Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил? |
| وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَىٰ بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ {١٩٨} |
198. И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец, |
| فَقَرَأَهُ عَلَيْهِمْ مَا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ {١٩٩} |
199. и той им го четеше, пак нямаше да му повярват. |
| كَذَٰلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ {٢٠٠} |
200. Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците. |
| لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّىٰ يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ {٢٠١} |
201. Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение. |
| فَيَأْتِيَهُمْ بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ {٢٠٢} |
202. А то ще ги сполети внезапно, без да усетят. |
| فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنْظَرُونَ {٢٠٣} |
203. Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?” |
| أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ {٢٠٤} |
204. А нима за Нашето мъчение бързат? |
| أَفَرَأَيْتَ إِنْ مَتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ {٢٠٥} |
205. Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават, |
| ثُمَّ جَاءَهُمْ مَا كَانُوا يُوعَدُونَ {٢٠٦} |
206. а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани, |
| مَا أَغْنَىٰ عَنْهُمْ مَا كَانُوا يُمَتَّعُونَ {٢٠٧} |
207. с какво ще ги избави даденото им за наслада? |
| وَمَا أَهْلَكْنَا مِنْ قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنْذِرُونَ {٢٠٨} |
208. Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители |
| ذِكْرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ {٢٠٩} |
209. с напомняне. И не сме Ние угнетители. |
| وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ {٢١٠} |
210. И не сатаните го спуснаха. |
| وَمَا يَنْبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ {٢١١} |
211. Не им е отредено и не могат да го сторят. |
| إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ {٢١٢} |
212. Недостъпно е за тях да го чуят. |
| فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ {٢١٣} |
213. И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните! |
| وَأَنْذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ {٢١٤} |
214. Предупреди най-близките си роднини |
| وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ {٢١٥} |
215. и спусни крилото си над вярващите, които те последват! |
| فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِمَّا تَعْمَلُونَ {٢١٦} |
216. А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.” |
| وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ {٢١٧} |
217. И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния, |
| الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ {٢١٨} |
218. Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам], |
| وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ {٢١٩} |
219. и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд. |
| إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ {٢٢٠} |
220. Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия. |
| هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَىٰ مَنْ تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ {٢٢١} |
221. Да ви известя ли при кого слизат сатаните? |
| تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ {٢٢٢} |
222. Слизат при всеки клеветник, грешник, |
| يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ {٢٢٣} |
223. който надава ухо, и повечето от тях са лъжци. |
| وَالشُّعَرَاءُ يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ {٢٢٤} |
224. Поетите ги следват заблудените. |
| أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ {٢٢٥} |
225. Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина? |
| وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ {٢٢٦} |
226. И говорят, каквото не правят, |
| إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانْتَصَرُوا مِنْ بَعْدِ مَا ظُلِمُوا ۗ وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنْقَلَبٍ يَنْقَلِبُونَ {٢٢٧} |
227. освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат. |
|
