 |
| قَدْ أَفْلَحَ الْمُؤْمِنُونَ {١} |
1. Сполуката е за вярващите, |
| الَّذِينَ هُمْ فِي صَلَاتِهِمْ خَاشِعُونَ {٢} |
2. които в своята молитва са смирени |
| وَالَّذِينَ هُمْ عَنِ اللَّغْوِ مُعْرِضُونَ {٣} |
3. и които от празнословието странят, |
| وَالَّذِينَ هُمْ لِلزَّكَاةِ فَاعِلُونَ {٤} |
4. и които милостинята закат дават, |
| وَالَّذِينَ هُمْ لِفُرُوجِهِمْ حَافِظُونَ {٥} |
5. и които целомъдрието си пазят, |
| إِلَّا عَلَىٰ أَزْوَاجِهِمْ أَوْ مَا مَلَكَتْ أَيْمَانُهُمْ فَإِنَّهُمْ غَيْرُ مَلُومِينَ {٦} |
6. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани -; |
| فَمَنِ ابْتَغَىٰ وَرَاءَ ذَٰلِكَ فَأُولَٰئِكَ هُمُ الْعَادُونَ {٧} |
7. а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите, |
| وَالَّذِينَ هُمْ لِأَمَانَاتِهِمْ وَعَهْدِهِمْ رَاعُونَ {٨} |
8. и които повереното им и обетите си съблюдават, |
| وَالَّذِينَ هُمْ عَلَىٰ صَلَوَاتِهِمْ يُحَافِظُونَ {٩} |
9. и които своите молитви редовно отслужват, |
| أُولَٰئِكَ هُمُ الْوَارِثُونَ {١٠} |
10. тези са наследниците, |
| الَّذِينَ يَرِثُونَ الْفِرْدَوْسَ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ {١١} |
11. които ще наследят Градините на Фирдаус, там ще пребивават вечно. |
| وَلَقَدْ خَلَقْنَا الْإِنْسَانَ مِنْ سُلَالَةٍ مِنْ طِينٍ {١٢} |
12. Сътворихме Ние човека от подбрана глина, |
| ثُمَّ جَعَلْنَاهُ نُطْفَةً فِي قَرَارٍ مَكِينٍ {١٣} |
13. после го оставяме -; частица сперма -; на сигурно място, |
| ثُمَّ خَلَقْنَا النُّطْفَةَ عَلَقَةً فَخَلَقْنَا الْعَلَقَةَ مُضْغَةً فَخَلَقْنَا الْمُضْغَةَ عِظَامًا فَكَسَوْنَا الْعِظَامَ لَحْمًا ثُمَّ أَنْشَأْنَاهُ خَلْقًا آخَرَ ۚ فَتَبَارَكَ اللَّهُ أَحْسَنُ الْخَالِقِينَ {١٤} |
14. после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец! |
| ثُمَّ إِنَّكُمْ بَعْدَ ذَٰلِكَ لَمَيِّتُونَ {١٥} |
15. После подир това ще умрете. |
| ثُمَّ إِنَّكُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ تُبْعَثُونَ {١٦} |
16. После в Съдния ден ще бъдете възкресени. |
| وَلَقَدْ خَلَقْنَا فَوْقَكُمْ سَبْعَ طَرَائِقَ وَمَا كُنَّا عَنِ الْخَلْقِ غَافِلِينَ {١٧} |
17. И сътворихме седем небеса над вас, и не сме нехайни към творението. |
| وَأَنْزَلْنَا مِنَ السَّمَاءِ مَاءً بِقَدَرٍ فَأَسْكَنَّاهُ فِي الْأَرْضِ ۖ وَإِنَّا عَلَىٰ ذَهَابٍ بِهِ لَقَادِرُونَ {١٨} |
18. И изсипваме от небето вода с мяра, и я съхраняваме в земята, и несъмнено можем да я отнесем. |
| فَأَنْشَأْنَا لَكُمْ بِهِ جَنَّاتٍ مِنْ نَخِيلٍ وَأَعْنَابٍ لَكُمْ فِيهَا فَوَاكِهُ كَثِيرَةٌ وَمِنْهَا تَأْكُلُونَ {١٩} |
19. С нея сътворяваме за вас градини с палми и грозде -; там има за вас много плодове и от тях ядете -; |
| وَشَجَرَةً تَخْرُجُ مِنْ طُورِ سَيْنَاءَ تَنْبُتُ بِالدُّهْنِ وَصِبْغٍ لِلْآكِلِينَ {٢٠} |
20. и [маслиново] дърво, което никне в Синайската планина. То дава мазнина и препитание за хранещите се. |
| وَإِنَّ لَكُمْ فِي الْأَنْعَامِ لَعِبْرَةً ۖ نُسْقِيكُمْ مِمَّا فِي بُطُونِهَا وَلَكُمْ فِيهَا مَنَافِعُ كَثِيرَةٌ وَمِنْهَا تَأْكُلُونَ {٢١} |
21. И в добитъка има за вас поука. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха им. Имате от тях много облаги и от тях ядете. |
| وَعَلَيْهَا وَعَلَى الْفُلْكِ تُحْمَلُونَ {٢٢} |
22. И с тях, и с корабите се превозвате. |
| وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا نُوحًا إِلَىٰ قَوْمِهِ فَقَالَ يَا قَوْمِ اعْبُدُوا اللَّهَ مَا لَكُمْ مِنْ إِلَٰهٍ غَيْرُهُ ۖ أَفَلَا تَتَّقُونَ {٢٣} |
23. Когато изпратихме Нух при неговия народ, рече: “О, народе мой, на Аллах служете! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от Него?” |
| فَقَالَ الْمَلَأُ الَّذِينَ كَفَرُوا مِنْ قَوْمِهِ مَا هَٰذَا إِلَّا بَشَرٌ مِثْلُكُمْ يُرِيدُ أَنْ يَتَفَضَّلَ عَلَيْكُمْ وَلَوْ شَاءَ اللَّهُ لَأَنْزَلَ مَلَائِكَةً مَا سَمِعْنَا بِهَٰذَا فِي آبَائِنَا الْأَوَّلِينَ {٢٤} |
24. Знатните от неговия народ, които отричаха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, Той щеше да изпрати ангели. [Но да е човек] не сме чували такова нещо дори от древните ни предци. |
| إِنْ هُوَ إِلَّا رَجُلٌ بِهِ جِنَّةٌ فَتَرَبَّصُوا بِهِ حَتَّىٰ حِينٍ {٢٥} |
25. Той е само един луд. Изтърпете го известно време!” |
| قَالَ رَبِّ انْصُرْنِي بِمَا كَذَّبُونِ {٢٦} |
26. Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!” |
| فَأَوْحَيْنَا إِلَيْهِ أَنِ اصْنَعِ الْفُلْكَ بِأَعْيُنِنَا وَوَحْيِنَا فَإِذَا جَاءَ أَمْرُنَا وَفَارَ التَّنُّورُ ۙ فَاسْلُكْ فِيهَا مِنْ كُلٍّ زَوْجَيْنِ اثْنَيْنِ وَأَهْلَكَ إِلَّا مَنْ سَبَقَ عَلَيْهِ الْقَوْلُ مِنْهُمْ ۖ وَلَا تُخَاطِبْنِي فِي الَّذِينَ ظَلَمُوا ۖ إِنَّهُمْ مُغْرَقُونَ {٢٧} |
27. И му разкрихме: “Направи Ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше слово отпреди! И не Ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени. |
| فَإِذَا اسْتَوَيْتَ أَنْتَ وَمَنْ مَعَكَ عَلَى الْفُلْكِ فَقُلِ الْحَمْدُ لِلَّهِ الَّذِي نَجَّانَا مِنَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ {٢٨} |
28. И когато се настаниш, ти и онези с теб, в Ковчега, кажи: “Слава на Аллах, Който ни спаси от хората-угнетители!” |
| وَقُلْ رَبِّ أَنْزِلْنِي مُنْزَلًا مُبَارَكًا وَأَنْتَ خَيْرُ الْمُنْزِلِينَ {٢٩} |
29. И кажи: “Господи мой, посели ме на благословено място! Най-добре Ти поселяваш.” |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَاتٍ وَإِنْ كُنَّا لَمُبْتَلِينَ {٣٠} |
30. В това има знамения. Ние непременно изпитваме [рабите]. |
| ثُمَّ أَنْشَأْنَا مِنْ بَعْدِهِمْ قَرْنًا آخَرِينَ {٣١} |
31. И създадохме след тях друго поколение. |
| فَأَرْسَلْنَا فِيهِمْ رَسُولًا مِنْهُمْ أَنِ اعْبُدُوا اللَّهَ مَا لَكُمْ مِنْ إِلَٰهٍ غَيْرُهُ ۖ أَفَلَا تَتَّقُونَ {٣٢} |
32. И им изпратихме пратеник измежду тях, [който рече]: “На Аллах служете! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите от Него?” |
| وَقَالَ الْمَلَأُ مِنْ قَوْمِهِ الَّذِينَ كَفَرُوا وَكَذَّبُوا بِلِقَاءِ الْآخِرَةِ وَأَتْرَفْنَاهُمْ فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا مَا هَٰذَا إِلَّا بَشَرٌ مِثْلُكُمْ يَأْكُلُ مِمَّا تَأْكُلُونَ مِنْهُ وَيَشْرَبُ مِمَّا تَشْرَبُونَ {٣٣} |
33. Знатните от неговия народ, които отрекоха и взеха за лъжа срещата в отвъдния живот -; а бяхме ги отрупали с разкош в земния -; рекоха: “Този е само един човек като вас. Яде, каквото и вие ядете, и пие, каквото пиете. |
| وَلَئِنْ أَطَعْتُمْ بَشَرًا مِثْلَكُمْ إِنَّكُمْ إِذًا لَخَاسِرُونَ {٣٤} |
34. И ако се покорите на човек като вас, тогава ще сте губещи. |
| أَيَعِدُكُمْ أَنَّكُمْ إِذَا مِتُّمْ وَكُنْتُمْ تُرَابًا وَعِظَامًا أَنَّكُمْ مُخْرَجُونَ {٣٥} |
35. Нима ви обещава, че след като умрете и станете пръст и кости, [отново] ще бъдете извадени? |
| هَيْهَاتَ هَيْهَاتَ لِمَا تُوعَدُونَ {٣٦} |
36. Далеч, много надалеч е онова, което ви се обещава! |
| إِنْ هِيَ إِلَّا حَيَاتُنَا الدُّنْيَا نَمُوتُ وَنَحْيَا وَمَا نَحْنُ بِمَبْعُوثِينَ {٣٧} |
37. Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени. |
| إِنْ هُوَ إِلَّا رَجُلٌ افْتَرَىٰ عَلَى اللَّهِ كَذِبًا وَمَا نَحْنُ لَهُ بِمُؤْمِنِينَ {٣٨} |
38. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.” |
| قَالَ رَبِّ انْصُرْنِي بِمَا كَذَّبُونِ {٣٩} |
39. Рече: “Господи мой, помогни ми, защото ме взеха за лъжец!” |
| قَالَ عَمَّا قَلِيلٍ لَيُصْبِحُنَّ نَادِمِينَ {٤٠} |
40. Рече [Аллах]: “Скоро непременно ще съжаляват.” |
| فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ بِالْحَقِّ فَجَعَلْنَاهُمْ غُثَاءً ۚ فَبُعْدًا لِلْقَوْمِ الظَّالِمِينَ {٤١} |
41. И с право ги обхвана Викът, и ги превърнахме в съчки. Гибел за хората-угнетители! |
| ثُمَّ أَنْشَأْنَا مِنْ بَعْدِهِمْ قُرُونًا آخَرِينَ {٤٢} |
42. После създадохме подир тях други поколения. |
| مَا تَسْبِقُ مِنْ أُمَّةٍ أَجَلَهَا وَمَا يَسْتَأْخِرُونَ {٤٣} |
43. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя. |
| ثُمَّ أَرْسَلْنَا رُسُلَنَا تَتْرَىٰ ۖ كُلَّ مَا جَاءَ أُمَّةً رَسُولُهَا كَذَّبُوهُ ۚ فَأَتْبَعْنَا بَعْضَهُمْ بَعْضًا وَجَعَلْنَاهُمْ أَحَادِيثَ ۚ فَبُعْدًا لِقَوْمٍ لَا يُؤْمِنُونَ {٤٤} |
44. После изпратихме Нашите пратеници поред. Всякога, щом при някоя общност идваше нейният пратеник, те го взимаха за лъжец. И така ги накарахме една друга да се последват. И ги превърнахме в предания. Гибел за хората-неверници! |
| ثُمَّ أَرْسَلْنَا مُوسَىٰ وَأَخَاهُ هَارُونَ بِآيَاتِنَا وَسُلْطَانٍ مُبِينٍ {٤٥} |
45. После изпратихме Муса и брат му Харун с Нашите знамения и с явен довод |
| إِلَىٰ فِرْعَوْنَ وَمَلَئِهِ فَاسْتَكْبَرُوا وَكَانُوا قَوْمًا عَالِينَ {٤٦} |
46. при Фараона и знатните му хора. А те се възгордяха и бяха хора надменни. |
| فَقَالُوا أَنُؤْمِنُ لِبَشَرَيْنِ مِثْلِنَا وَقَوْمُهُمَا لَنَا عَابِدُونَ {٤٧} |
47. И рекоха: “Нима да повярваме на двама като нас, щом хората им са наши слуги?” |
| فَكَذَّبُوهُمَا فَكَانُوا مِنَ الْمُهْلَكِينَ {٤٨} |
48. И ги взеха за лъжци, и бяха от погубените. |
| وَلَقَدْ آتَيْنَا مُوسَى الْكِتَابَ لَعَلَّهُمْ يَهْتَدُونَ {٤٩} |
49. И дадохме на Муса Писанието, за да се напътят. |
| وَجَعَلْنَا ابْنَ مَرْيَمَ وَأُمَّهُ آيَةً وَآوَيْنَاهُمَا إِلَىٰ رَبْوَةٍ ذَاتِ قَرَارٍ وَمَعِينٍ {٥٠} |
50. И сторихме [Иса] сина на Мариам и майка му знамение, и ги приютихме на хълм, където имаше покой и извор. |
| يَا أَيُّهَا الرُّسُلُ كُلُوا مِنَ الطَّيِّبَاتِ وَاعْمَلُوا صَالِحًا ۖ إِنِّي بِمَا تَعْمَلُونَ عَلِيمٌ {٥١} |
51. О, пратеници, яжте от благата и вършете праведни дела! Каквото и да сторите, Аз го знам. |
| وَإِنَّ هَٰذِهِ أُمَّتُكُمْ أُمَّةً وَاحِدَةً وَأَنَا رَبُّكُمْ فَاتَّقُونِ {٥٢} |
52. Това е вашата вяра -; единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Затова единствено от Мен се бойте! |
| فَتَقَطَّعُوا أَمْرَهُمْ بَيْنَهُمْ زُبُرًا ۖ كُلُّ حِزْبٍ بِمَا لَدَيْهِمْ فَرِحُونَ {٥٣} |
53. Но [общностите] се разделиха на групи и всяка от тях ликува с това, което е у нея. |
| فَذَرْهُمْ فِي غَمْرَتِهِمْ حَتَّىٰ حِينٍ {٥٤} |
54. Остави ги [о, Мухаммад] в бездната на заблуждението им до време! |
| أَيَحْسَبُونَ أَنَّمَا نُمِدُّهُمْ بِهِ مِنْ مَالٍ وَبَنِينَ {٥٥} |
55. Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме, |
| نُسَارِعُ لَهُمْ فِي الْخَيْرَاتِ ۚ بَلْ لَا يَشْعُرُونَ {٥٦} |
56. Ние се надпреварваме да им сторим добро? Не, ала те не забелязват. |
| إِنَّ الَّذِينَ هُمْ مِنْ خَشْيَةِ رَبِّهِمْ مُشْفِقُونَ {٥٧} |
57. Онези, които в страхопочитание от своя Господ се боят |
| وَالَّذِينَ هُمْ بِآيَاتِ رَبِّهِمْ يُؤْمِنُونَ {٥٨} |
58. и които в знаменията на своя Господ вярват, |
| وَالَّذِينَ هُمْ بِرَبِّهِمْ لَا يُشْرِكُونَ {٥٩} |
59. и които със своя Господ не съдружават, |
| وَالَّذِينَ يُؤْتُونَ مَا آتَوْا وَقُلُوبُهُمْ وَجِلَةٌ أَنَّهُمْ إِلَىٰ رَبِّهِمْ رَاجِعُونَ {٦٠} |
60. и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господ ще се завърнат, |
| أُولَٰئِكَ يُسَارِعُونَ فِي الْخَيْرَاتِ وَهُمْ لَهَا سَابِقُونَ {٦١} |
61. те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват. |
| وَلَا نُكَلِّفُ نَفْسًا إِلَّا وُسْعَهَا ۖ وَلَدَيْنَا كِتَابٌ يَنْطِقُ بِالْحَقِّ ۚ وَهُمْ لَا يُظْلَمُونَ {٦٢} |
62. И на всяка душа Ние възлагаме само по силите й. При Нас има Книга, която казва истината и те не ще бъдат онеправдани. |
| بَلْ قُلُوبُهُمْ فِي غَمْرَةٍ مِنْ هَٰذَا وَلَهُمْ أَعْمَالٌ مِنْ دُونِ ذَٰلِكَ هُمْ لَهَا عَامِلُونَ {٦٣} |
63. Но сърцата им са в бездна [от заблуда] относно това. За тях [-неверниците] има и други деяния, които непременно ще извършат. |
| حَتَّىٰ إِذَا أَخَذْنَا مُتْرَفِيهِمْ بِالْعَذَابِ إِذَا هُمْ يَجْأَرُونَ {٦٤} |
64. А когато сграбчим с мъчение свикналите на разкош сред тях, ето ги -; роптаят! |
| لَا تَجْأَرُوا الْيَوْمَ ۖ إِنَّكُمْ مِنَّا لَا تُنْصَرُونَ {٦٥} |
65. “Не роптайте Днес! Не ще получите помощ от Нас. |
| قَدْ كَانَتْ آيَاتِي تُتْلَىٰ عَلَيْكُمْ فَكُنْتُمْ عَلَىٰ أَعْقَابِكُمْ تَنْكِصُونَ {٦٦} |
66. Вече ви бяха четени Моите знамения, ала вие се отвръщахте -; |
| مُسْتَكْبِرِينَ بِهِ سَامِرًا تَهْجُرُونَ {٦٧} |
67. високомерни към него, празнословещи по вечерни събирания.” |
| أَفَلَمْ يَدَّبَّرُوا الْقَوْلَ أَمْ جَاءَهُمْ مَا لَمْ يَأْتِ آبَاءَهُمُ الْأَوَّلِينَ {٦٨} |
68. Няма ли да размислят над Словото или при тях дойде нещо, което не е идвало при древните им предци? |
| أَمْ لَمْ يَعْرِفُوا رَسُولَهُمْ فَهُمْ لَهُ مُنْكِرُونَ {٦٩} |
69. Или не узнаха своя пратеник, та го отричат? |
| أَمْ يَقُولُونَ بِهِ جِنَّةٌ ۚ بَلْ جَاءَهُمْ بِالْحَقِّ وَأَكْثَرُهُمْ لِلْحَقِّ كَارِهُونَ {٧٠} |
70. Или казват: “Луд е.” Ала не, той им донесе истината, но повечето от тях ненавиждат истината. |
| وَلَوِ اتَّبَعَ الْحَقُّ أَهْوَاءَهُمْ لَفَسَدَتِ السَّمَاوَاتُ وَالْأَرْضُ وَمَنْ فِيهِنَّ ۚ بَلْ أَتَيْنَاهُمْ بِذِكْرِهِمْ فَهُمْ عَنْ ذِكْرِهِمْ مُعْرِضُونَ {٧١} |
71. А ако истината следваше техните страсти, непременно щяха да се разрушат и небесата, и земята, и всички, които са по тях. Въпреки че им дадохме [Корана-] тяхното напомняне, те от своето напомняне се отдръпват. |
| أَمْ تَسْأَلُهُمْ خَرْجًا فَخَرَاجُ رَبِّكَ خَيْرٌ ۖ وَهُوَ خَيْرُ الرَّازِقِينَ {٧٢} |
72. Или искаш от тях награда [о, Мухаммад]? Но наградата на твоя Господ е най-доброто и Той е Най-добрият от даващите препитание. |
| وَإِنَّكَ لَتَدْعُوهُمْ إِلَىٰ صِرَاطٍ مُسْتَقِيمٍ {٧٣} |
73. Ти ги зовеш към правия път. |
| وَإِنَّ الَّذِينَ لَا يُؤْمِنُونَ بِالْآخِرَةِ عَنِ الصِّرَاطِ لَنَاكِبُونَ {٧٤} |
74. А онези, които не вярват в отвъдния живот, от пътя се отклоняват. |
| وَلَوْ رَحِمْنَاهُمْ وَكَشَفْنَا مَا بِهِمْ مِنْ ضُرٍّ لَلَجُّوا فِي طُغْيَانِهِمْ يَعْمَهُونَ {٧٥} |
75. И да ги пощадяхме и избавехме от бедата, която ги е сполетяла, пак щяха да упорстват, в своята престъпност да се лутат. |
| وَلَقَدْ أَخَذْنَاهُمْ بِالْعَذَابِ فَمَا اسْتَكَانُوا لِرَبِّهِمْ وَمَا يَتَضَرَّعُونَ {٧٦} |
76. И ги сграбчихме с мъчението, ала те нито се покориха на своя Господ, нито Го умоляваха. |
| حَتَّىٰ إِذَا فَتَحْنَا عَلَيْهِمْ بَابًا ذَا عَذَابٍ شَدِيدٍ إِذَا هُمْ فِيهِ مُبْلِسُونَ {٧٧} |
77. А щом им отворихме врата към сурово мъчение, ето ги там -; отчаяни! |
| وَهُوَ الَّذِي أَنْشَأَ لَكُمُ السَّمْعَ وَالْأَبْصَارَ وَالْأَفْئِدَةَ ۚ قَلِيلًا مَا تَشْكُرُونَ {٧٨} |
78. Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни! |
| وَهُوَ الَّذِي ذَرَأَكُمْ فِي الْأَرْضِ وَإِلَيْهِ تُحْشَرُونَ {٧٩} |
79. Той е, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдете събрани. |
| وَهُوَ الَّذِي يُحْيِي وَيُمِيتُ وَلَهُ اخْتِلَافُ اللَّيْلِ وَالنَّهَارِ ۚ أَفَلَا تَعْقِلُونَ {٨٠} |
80. Той е, Който съживява и умъртвява, и от Него е промяната на нощта и деня. Нима не проумявате? |
| بَلْ قَالُوا مِثْلَ مَا قَالَ الْأَوَّلُونَ {٨١} |
81. А те изричат същото, което изричаха и предците. |
| قَالُوا أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ {٨٢} |
82. Казват: “След като умрем и станем пръст и кости, дали наистина ще бъдем възкресени? |
| لَقَدْ وُعِدْنَا نَحْنُ وَآبَاؤُنَا هَٰذَا مِنْ قَبْلُ إِنْ هَٰذَا إِلَّا أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ {٨٣} |
83. Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на предците.” |
| قُلْ لِمَنِ الْأَرْضُ وَمَنْ فِيهَا إِنْ كُنْتُمْ تَعْلَمُونَ {٨٤} |
84. Кажи: “Чия е земята и тези по нея, ако знаете?” |
| سَيَقُولُونَ لِلَّهِ ۚ قُلْ أَفَلَا تَذَكَّرُونَ {٨٥} |
85. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?” |
| قُلْ مَنْ رَبُّ السَّمَاوَاتِ السَّبْعِ وَرَبُّ الْعَرْشِ الْعَظِيمِ {٨٦} |
86. Кажи: “Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?” |
| سَيَقُولُونَ لِلَّهِ ۚ قُلْ أَفَلَا تَتَّقُونَ {٨٧} |
87. Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?” |
| قُلْ مَنْ بِيَدِهِ مَلَكُوتُ كُلِّ شَيْءٍ وَهُوَ يُجِيرُ وَلَا يُجَارُ عَلَيْهِ إِنْ كُنْتُمْ تَعْلَمُونَ {٨٨} |
88. Кажи: “В чии ръце е владението на всичко, щом Той покровителства, а не е покровителстван, ако знаете?” |
| سَيَقُولُونَ لِلَّهِ ۚ قُلْ فَأَنَّىٰ تُسْحَرُونَ {٨٩} |
89. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте омагьосвани?” |
| بَلْ أَتَيْنَاهُمْ بِالْحَقِّ وَإِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ {٩٠} |
90. Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци. |
| مَا اتَّخَذَ اللَّهُ مِنْ وَلَدٍ وَمَا كَانَ مَعَهُ مِنْ إِلَٰهٍ ۚ إِذًا لَذَهَبَ كُلُّ إِلَٰهٍ بِمَا خَلَقَ وَلَعَلَا بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ ۚ سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ {٩١} |
91. Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват -; |
| عَالِمِ الْغَيْبِ وَالشَّهَادَةِ فَتَعَالَىٰ عَمَّا يُشْرِكُونَ {٩٢} |
92. Знаещият и скритото, и явното, -; превисоко е над онова, което съдружават с Него! |
| قُلْ رَبِّ إِمَّا تُرِيَنِّي مَا يُوعَدُونَ {٩٣} |
93. Кажи [о, Мухаммад]: “Господи мой, ако ми покажеш онова, което им е обещано, |
| رَبِّ فَلَا تَجْعَلْنِي فِي الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ {٩٤} |
94. Господи мой, не ме поставяй сред хората-угнетители!” |
| وَإِنَّا عَلَىٰ أَنْ نُرِيَكَ مَا نَعِدُهُمْ لَقَادِرُونَ {٩٥} |
95. Способни сме Ние да ти покажем онова, което им обещаваме. |
| ادْفَعْ بِالَّتِي هِيَ أَحْسَنُ السَّيِّئَةَ ۚ نَحْنُ أَعْلَمُ بِمَا يَصِفُونَ {٩٦} |
96. Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват. |
| وَقُلْ رَبِّ أَعُوذُ بِكَ مِنْ هَمَزَاتِ الشَّيَاطِينِ {٩٧} |
97. И кажи: “Господи мой, пази ме от подстрекателствата на сатаните! |
| وَأَعُوذُ بِكَ رَبِّ أَنْ يَحْضُرُونِ {٩٨} |
98. И ме пази, Господи мой, да не ме спохождат!” |
| حَتَّىٰ إِذَا جَاءَ أَحَدَهُمُ الْمَوْتُ قَالَ رَبِّ ارْجِعُونِ {٩٩} |
99. А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: “Господи мой, върни ме, |
| لَعَلِّي أَعْمَلُ صَالِحًا فِيمَا تَرَكْتُ ۚ كَلَّا ۚ إِنَّهَا كَلِمَةٌ هُوَ قَائِلُهَا ۖ وَمِنْ وَرَائِهِمْ بَرْزَخٌ إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ {١٠٠} |
100. за да сторя праведно дело в живота, който оставих!” Ала не! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени. |
| فَإِذَا نُفِخَ فِي الصُّورِ فَلَا أَنْسَابَ بَيْنَهُمْ يَوْمَئِذٍ وَلَا يَتَسَاءَلُونَ {١٠١} |
101. И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родство между тях и не ще питат един за друг. |
| فَمَنْ ثَقُلَتْ مَوَازِينُهُ فَأُولَٰئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ {١٠٢} |
102. Чиито везни натежат, тези са сполучилите. |
| وَمَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ فَأُولَٰئِكَ الَّذِينَ خَسِرُوا أَنْفُسَهُمْ فِي جَهَنَّمَ خَالِدُونَ {١٠٣} |
103. А чиито везни олекнат, тези са се погубили -; в Ада ще пребивават вечно. |
| تَلْفَحُ وُجُوهَهُمُ النَّارُ وَهُمْ فِيهَا كَالِحُونَ {١٠٤} |
104. Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат. |
| أَلَمْ تَكُنْ آيَاتِي تُتْلَىٰ عَلَيْكُمْ فَكُنْتُمْ بِهَا تُكَذِّبُونَ {١٠٥} |
105. “Не ви ли бяха четени Моите знамения, та ги взехте за лъжа?” |
| قَالُوا رَبَّنَا غَلَبَتْ عَلَيْنَا شِقْوَتُنَا وَكُنَّا قَوْمًا ضَالِّينَ {١٠٦} |
106. Ще рекат: “Господи наш, надделяха над нас страстите ни и бяхме хора заблудени. |
| رَبَّنَا أَخْرِجْنَا مِنْهَا فَإِنْ عُدْنَا فَإِنَّا ظَالِمُونَ {١٠٧} |
107. Господи наш, извади ни оттук, а ако пак повторим, тогава наистина ще сме угнетители!” |
| قَالَ اخْسَئُوا فِيهَا وَلَا تُكَلِّمُونِ {١٠٨} |
108. Ще рече: “Бъдете там презрени и не говорете с Мен! |
| إِنَّهُ كَانَ فَرِيقٌ مِنْ عِبَادِي يَقُولُونَ رَبَّنَا آمَنَّا فَاغْفِرْ لَنَا وَارْحَمْنَا وَأَنْتَ خَيْرُ الرَّاحِمِينَ {١٠٩} |
109. Имаше група от Моите раби, казващи: “Господи наш, ние повярвахме. Опрости ни и помилвай! Ти си Най-милосърдният.” |
| فَاتَّخَذْتُمُوهُمْ سِخْرِيًّا حَتَّىٰ أَنْسَوْكُمْ ذِكْرِي وَكُنْتُمْ مِنْهُمْ تَضْحَكُونَ {١١٠} |
110. А им се подигравахте, докато сториха да забравите Моето споменаване в присмеха си над тях. |
| إِنِّي جَزَيْتُهُمُ الْيَوْمَ بِمَا صَبَرُوا أَنَّهُمْ هُمُ الْفَائِزُونَ {١١١} |
111. Днес Аз ги възнаграждавам, защото бяха търпеливи. Те са спечелилите.” |
| قَالَ كَمْ لَبِثْتُمْ فِي الْأَرْضِ عَدَدَ سِنِينَ {١١٢} |
112. Ще рече [Аллах]: “Колко години престояхте в земята?” |
| قَالُوا لَبِثْنَا يَوْمًا أَوْ بَعْضَ يَوْمٍ فَاسْأَلِ الْعَادِّينَ {١١٣} |
113. Ще рекат: “Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите [ангели].” |
| قَالَ إِنْ لَبِثْتُمْ إِلَّا قَلِيلًا ۖ لَوْ أَنَّكُمْ كُنْتُمْ تَعْلَمُونَ {١١٤} |
114. Ще рече: “Престояхте само малко, ако знаете. |
| أَفَحَسِبْتُمْ أَنَّمَا خَلَقْنَاكُمْ عَبَثًا وَأَنَّكُمْ إِلَيْنَا لَا تُرْجَعُونَ {١١٥} |
115. Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?” |
| فَتَعَالَى اللَّهُ الْمَلِكُ الْحَقُّ ۖ لَا إِلَٰهَ إِلَّا هُوَ رَبُّ الْعَرْشِ الْكَرِيمِ {١١٦} |
116. Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг бог освен Него, Господа на прекрасния Трон! |
| وَمَنْ يَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ لَا بُرْهَانَ لَهُ بِهِ فَإِنَّمَا حِسَابُهُ عِنْدَ رَبِّهِ ۚ إِنَّهُ لَا يُفْلِحُ الْكَافِرُونَ {١١٧} |
117. А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат. |
| وَقُلْ رَبِّ اغْفِرْ وَارْحَمْ وَأَنْتَ خَيْرُ الرَّاحِمِينَ {١١٨} |
118. И кажи [о, Мухаммад]: “Господи, опрости и помилвай! Ти си Най-милосърдният.” |
|
